Мисията: свети апостол Павел

За нито един от св. апостоли до нас не е достигнало толкова много, колкото за св. ап. Павел. Неговото обръщане, пътешествия, проповед и страдания са подробно описани от дееписателя – спътник и възлюбен лекар на апостола. Своя духовен опит, своето учение и отношението си към по-големи и по-малки въпроси от живота на Църквата св. ап. Павел сам излага в своите послания към различни християнски общини – послания, които по-късно ще влязат в новозаветния канон.

Подготовка за кръщение

1. Значението на под­го­тов­ка­та

От ня­кол­ко ве­ка на­сам Църквата прак­ти­ку­ва поч­ти из­к­лю­чи­тел­но кръ­ща­ва­не на младенци. Въпреки то­ва, в ли­тур­гич­но от­но­ше­ние тайнството е за­па­зи­ло фор­ма­та и струк­ту­ра­та си от времето, ко­га­то мнозинството кръ­ща­ва­щи се са би­ли възрастни. Това се вижда осо­бе­но в под­гот­ви­тел­ни­те правила, ко­ито в на­ши­те съв­ре­мен­ни бо­гос­лу­жеб­ни кни­ги са гру­пи­ра­ни под заг­ла­ви­ето „Молитви за при­ема­не на ог­ла­ше­ния”.

За Църквата

Не съдете по външност,

а съдете с праведен съд

(Иоан. 7:24)

 

1

Защо в Евангелието толкова малко се говори за Църквата? И на какво се основава вярата ни в нейната святост, непогрешимост, необходимост? Нали всичко в нея: сложните догмати, йерархическите различия, обредите, обичаите – са възникнали в  резултат на историческото й развитие и са създадени от хората. Евангелието ни разкрива образа на Христос и Неговото учение, което е просто, чисто, без човешки мъдрувания и усложнения. И нима, за да бъдем християни, не е достатъчно да вярваме в Христа и да се стремим да изпълняваме Неговите заповеди, а трябва да спазваме непонятни древни обреди, да изучаваме сложни богословски формулировки, да се въвличаме в църковни спорове и разделения, и да приемаме всички тези наслагвания, които за две хилядолетия са покрили небесната чистота на Евангелието?

Рождество

Може да се каже, че църковното почитание на Дева Мария, Божията майка, е израснало, като дърво от семето, от съзерцанието й при яслите във Витлеем в онази единствена по своето значение за християните нощ, когато се е родил Иисус Христос. Нощта, когато образът на Майката с Младенеца на ръце станал и завинаги останал главният най-дълбок, най-радостен образец на нашата вяра, надежда и любов… Иначе казано, всички празници, всички молитви, цялата любов, насочени към Божията Майка, се коренят в празника Рождество Христово.

Гонения и мъченици

В историческата наука въпросът за гоненията срещу християнството има дълга съдба. Известно е, че от самото начало християните се отнасят с особена любов към своите мъченици. Тази любов доукрасява с всевъзможни шарки сухите и често твърде кратки описания на подвизите на мъчениците, достигнали до нас от древността. Средните векове раждат златната легенда, в която историческата истина се смесва с измислицата, а самата същност на гоненията се свежда до една елементарна схема. Но едната крайност неизбежно води със себе си друга. На мястото на наивната вяра, която лесно съпреживява и с най-неправдоподобните приказки, идва сухият и разрушителен скепсис на „просветителите”, които най-безцеремонно отхвърлят самия факт на гоненията. Пред хората на ХVІІІ век Рим се рисува като идеал на справедливостта, държавността и културата. Откъде тогава в него да се вземе фанатизмът на религиозното гонение, къде в неговата история се срещат кръвожадните императори, които толкова често присъстват в житията на светците, писани през Средновековието? Да, може би е имало недоразумения и инциденти, но нищо повече. Така че Волтер, този епоним и вдъхновител наПросвещението, злорадо разкрива цялата нелепост, преувеличаване и измислици на златната легенда, надсмивайки се над наивността на християните. Но точно тази разрушителна антихристиянска критика и тук принася полза – тя не само измива от паметта на Църквата цялата излишна позлата, но и открива в нейното минало такава действителна красота и такава истина за мъчениците, които вече няма да се нуждаят от никакви шарки и украшения. От цялата огромна житийна литература най-накрая са отделени автентичните документи, които позволяват въпросът за гоненията да бъде поставен и разрешен по същество.

Обръщането на св. Константин

Без всякакво преувеличение може да се каже, че обръщането на император Константин носи със себе си най-големия прелом в сравнение с всичко, което дотогава Църквата е преживявала. При това значението на събитието далеч не се изчерпва с едната промяна в системата на църковно-държавните отношения или с външните условия на живота на Църквата. Много по-важни са предизвиканите от нея придвижвания в самото християнско съзнание, дълбокият вътрешен обрат, извършващ се постепенно в църковното общество. Този процес е толкова сложен и многостранен, че изисква изключителна предпазливост в отношението ни към противоречивите оценки заКонстантиновия период – както към безразборното му осъждане, така и към безотговорното му „оправдаване”.

Възнесение Господне – радост в раздялата

В самата дума “възнесение” трепти радост. В контраст на зова на така наречения “закон на природата”, влечащ надолу, винаги свеждащ ниско, подвластен на закона на тежестта, привличането и падането, тук напротив, цари лекота, полет, безкрайно въздигане.

Великопостната молитва на св. Ефрем Сирин

Молитвата, която преданието приписва на един от великите наставници на духовния живот – свети Ефрем Сирин, – може действително да бъде наречена великопостна молитва, тъй като тя заема особено място сред всички песнопения и молитви на Поста.

Сретение Господне

Четиридесет дни след Рождество Христово енориите на Православната църква празнуват Сретение Господне. Тъй като този празник обикновено се случва в делничен ден, ние почти го забравяме, въпреки че той отбелязва завършването на коледното време и разкрива осъзнаването на пълния смисъл на Рождеството от човека, пребъдващ в чиста и пълна радост.

Литургия и образование

“Литургия и образование” е първа лекция от цикъл лекции, изнесени през периода 1955-1974, в която прот. Шмеман разяснява органичната връзка между богослужебния живот и образователната дейност на Църквата.