Литургическо богословие

Представяне на книгата “Литургическото богословие” на прот. Александър Шмеман.

 

Ценности на консерватизма и либерализма в Америка

С избирането на Рейгън (Роналд Рейгън – президент на САЩ от Републиканската партия в периода 1981-1989 г.) започна за първи път от десетилетия сериозен спор за „дясното” и „лявото”, или – казано в американската терминология – спор между консерватизма и либерализма. Този спор, ако не е идеологически, то със сигурност е „светогледен”. Петдесет години подред – от времето на Ленин и после на Хитлер – всичко „дясно” само се е защитавало, а инициативата, монополът на идеите, плановете и т.н. са принадлежали изцяло на „лявото”.

Еволюция на тайнството Покаяние

За всеки добросъвестен свещеник изповедта със сигурност е един от най-трудните, най-болезнените аспекти на неговото пастирско служение. Тя, от една страна, го изправя пред единствения видимо реализиран „обект” на неговия пастирски труд: душата на грешния, но предстоящ пред Бога човек. От друга страна обаче, тя му дава възможност да се увери в почти пълното формализиране на съвременното християнство. Основните концепции на християнството – грях и покаяние, връщане към Бога и духовно обновление – са станали безкрайно изцедени от съдържание. Те все още са в употреба, но по своя смисъл съвсем не са това, на което е основана нашата християнска вяра.

Значение на Причастието

„Който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне” (1 Кор. 11:29). Сега вече може да пристъпим към тези думи на св. апостол Павел и да попитаме за истинския им смисъл. Както видяхме, нито древната Църква, нито светите отци са ги разбирали така, че алтернатива на положението „да не се яде и пие недостойно” да бъде въздържането от причастие; че благоговението пред тайнството и страхът то да не бъде принизено трябва да водят до отказ от божествените дарове. Oчевидно и мисълта на самия св. апостол Павел не е такава, тъй като именно в неговите послания и увещания за първи път виждаме формулиран явният парадокс, който е основа на християнската „етика” и източник на християнската духовност.

Изповед и Причастие

Какво е мястото в подготовката за причастие на тайнството Изповед? Нужно е да отговорим на този въпрос, тъй като в много православни Църкви е развита и общоприета теорията, според която за миряните е невъзможно да се причастяват без изповед и опрощение на греховете. Дори ако някой би искал да се причастява често, той трябва всеки път да се изповядва или поне да му бъде прочетена опростителната молитва.

Мисионерският императив

До неотдавна Западът считаше Източно-православната църква за немисионерска. Общоприето мнение беше, че голямото мисионерско движение, което така дълбоко белязва Запада през последните векове, някак е подминало “статичното” християнство на Изток. Днес този възглед сякаш е изгубил част от силата си: новите исторически изследвания показаха съвсем ясно, че православните постижения в областта на мисията, макар донякъде различни от тези на Запада, са все пак важни и впечатляващи. 

Великопостният начин на живот

В името на Отца, и Сина, и Светия Дух!

Във времето на Великия пост посещаваме църковните служби, постим и се молим в определено време, но с всичко това не изчерпваме постния подвиг. За да бъде той действен и плодотворен, е необходимо да го поддържаме изцяло с начина си на живот. Не трябва да живеем по начин, който е противоположен на поста, не трябва и да се раздвояваме в живота си.

Покаянието

Само и единствено в светлината на кръщението можем да разберем значението, което Православната Църква отдава на покаянието. В своите юридически отклонения богословието на тайнствата е обяснявало това тайнство просто като „юридическа” власт за опрощаване на грехове – сила, с която Христос е „упълномощил” свещеника. Но подобен тип обяснение няма нищо общо с първоначалното значение на покаянието в Църквата и с неговата същност на тайнство. Кръщението е тайнство на опрощението, но не защото има юридическа власт да премахва вина, а защото е кръщение в Иисус Христос, Който Сам е Опрощението. Грехът на всички грехове – „първородният грях” в неговия най-истински смисъл – не е просто нарушение на правила, а първо и преди всичко – отклоняване на човешката любов и отстъпление на човека от Бога. Същият този човек предпочел пред Бога нещо друго – предпочел света, себе си, а това е единственото и най-тежко прегрешение, защото след него всеки друг грях става нещо естествено и неизбежно. Този грях погубва истинския живот на човека.

Богослужението във века на секуларизация

Всичко е по друг начин.

Жулиен Грийн

За да имаме солидна и добре подготвена основа за работa, трябва първо да разгледаме и да съотнесем едно с друго понятията богослужение и век на секуларизма, да си дадем ясна сметка за смисъла, вложен в тях, и да разберем реалността, която те обозначават. Но дали наистина е точно така? Започвам изложението си с въпрос, най-вече защото съм убеден, че независимо от днешната повсеместна ангажираност със „семантиката”, съществува голяма доза неяснота и обърканост по отношение на точния смисъл на самите понятия, които ще използваме в хода на това обсъждане.

Мисията: свети апостол Павел

За нито един от св. апостоли до нас не е достигнало толкова много, колкото за св. ап. Павел. Неговото обръщане, пътешествия, проповед и страдания са подробно описани от дееписателя – спътник и възлюбен лекар на апостола. Своя духовен опит, своето учение и отношението си към по-големи и по-малки въпроси от живота на Църквата св. ап. Павел сам излага в своите послания към различни християнски общини – послания, които по-късно ще влязат в новозаветния канон.