Литургическо богословие

Представяне на книгата “Литургическото богословие” на прот. Александър Шмеман.

 

Ценности на консерватизма и либерализма в Америка

С избирането на Рейгън (Роналд Рейгън – президент на САЩ от Републиканската партия в периода 1981-1989 г.) започна за първи път от десетилетия сериозен спор за „дясното” и „лявото”, или – казано в американската терминология – спор между консерватизма и либерализма. Този спор, ако не е идеологически, то със сигурност е „светогледен”. Петдесет години подред – от времето на Ленин и после на Хитлер – всичко „дясно” само се е защитавало, а инициативата, монополът на идеите, плановете и т.н. са принадлежали изцяло на „лявото”.

Рождество

Може да се каже, че църковното почитание на Дева Мария, Божията майка, е израснало, като дърво от семето, от съзерцанието й при яслите във Витлеем в онази единствена по своето значение за християните нощ, когато се е родил Иисус Христос. Нощта, когато образът на Майката с Младенеца на ръце станал и завинаги останал главният най-дълбок, най-радостен образец на нашата вяра, надежда и любов… Иначе казано, всички празници, всички молитви, цялата любов, насочени към Божията Майка, се коренят в празника Рождество Христово.

Гонения и мъченици

В историческата наука въпросът за гоненията срещу християнството има дълга съдба. Известно е, че от самото начало християните се отнасят с особена любов към своите мъченици. Тази любов доукрасява с всевъзможни шарки сухите и често твърде кратки описания на подвизите на мъчениците, достигнали до нас от древността. Средните векове раждат златната легенда, в която историческата истина се смесва с измислицата, а самата същност на гоненията се свежда до една елементарна схема. Но едната крайност неизбежно води със себе си друга. На мястото на наивната вяра, която лесно съпреживява и с най-неправдоподобните приказки, идва сухият и разрушителен скепсис на „просветителите”, които най-безцеремонно отхвърлят самия факт на гоненията. Пред хората на ХVІІІ век Рим се рисува като идеал на справедливостта, държавността и културата. Откъде тогава в него да се вземе фанатизмът на религиозното гонение, къде в неговата история се срещат кръвожадните императори, които толкова често присъстват в житията на светците, писани през Средновековието? Да, може би е имало недоразумения и инциденти, но нищо повече. Така че Волтер, този епоним и вдъхновител наПросвещението, злорадо разкрива цялата нелепост, преувеличаване и измислици на златната легенда, надсмивайки се над наивността на християните. Но точно тази разрушителна антихристиянска критика и тук принася полза – тя не само измива от паметта на Църквата цялата излишна позлата, но и открива в нейното минало такава действителна красота и такава истина за мъчениците, които вече няма да се нуждаят от никакви шарки и украшения. От цялата огромна житийна литература най-накрая са отделени автентичните документи, които позволяват въпросът за гоненията да бъде поставен и разрешен по същество.

Обръщането на св. Константин

Без всякакво преувеличение може да се каже, че обръщането на император Константин носи със себе си най-големия прелом в сравнение с всичко, което дотогава Църквата е преживявала. При това значението на събитието далеч не се изчерпва с едната промяна в системата на църковно-държавните отношения или с външните условия на живота на Църквата. Много по-важни са предизвиканите от нея придвижвания в самото християнско съзнание, дълбокият вътрешен обрат, извършващ се постепенно в църковното общество. Този процес е толкова сложен и многостранен, че изисква изключителна предпазливост в отношението ни към противоречивите оценки заКонстантиновия период – както към безразборното му осъждане, така и към безотговорното му „оправдаване”.