Еволюция на тайнството Покаяние

За всеки добросъвестен свещеник изповедта със сигурност е един от най-трудните, най-болезнените аспекти на неговото пастирско служение. Тя, от една страна, го изправя пред единствения видимо реализиран „обект” на неговия пастирски труд: душата на грешния, но предстоящ пред Бога човек. От друга страна обаче, тя му дава възможност да се увери в почти пълното формализиране на съвременното християнство. Основните концепции на християнството – грях и покаяние, връщане към Бога и духовно обновление – са станали безкрайно изцедени от съдържание. Те все още са в употреба, но по своя смисъл съвсем не са това, на което е основана нашата християнска вяра.

Изповед и Причастие

Какво е мястото в подготовката за причастие на тайнството Изповед? Нужно е да отговорим на този въпрос, тъй като в много православни Църкви е развита и общоприета теорията, според която за миряните е невъзможно да се причастяват без изповед и опрощение на греховете. Дори ако някой би искал да се причастява често, той трябва всеки път да се изповядва или поне да му бъде прочетена опростителната молитва.

Мисионерският императив

До неотдавна Западът считаше Източно-православната църква за немисионерска. Общоприето мнение беше, че голямото мисионерско движение, което така дълбоко белязва Запада през последните векове, някак е подминало “статичното” християнство на Изток. Днес този възглед сякаш е изгубил част от силата си: новите исторически изследвания показаха съвсем ясно, че православните постижения в областта на мисията, макар донякъде различни от тези на Запада, са все пак важни и впечатляващи. 

За Църквата

Не съдете по външност,

а съдете с праведен съд

(Иоан. 7:24)

 

1

Защо в Евангелието толкова малко се говори за Църквата? И на какво се основава вярата ни в нейната святост, непогрешимост, необходимост? Нали всичко в нея: сложните догмати, йерархическите различия, обредите, обичаите – са възникнали в  резултат на историческото й развитие и са създадени от хората. Евангелието ни разкрива образа на Христос и Неговото учение, което е просто, чисто, без човешки мъдрувания и усложнения. И нима, за да бъдем християни, не е достатъчно да вярваме в Христа и да се стремим да изпълняваме Неговите заповеди, а трябва да спазваме непонятни древни обреди, да изучаваме сложни богословски формулировки, да се въвличаме в църковни спорове и разделения, и да приемаме всички тези наслагвания, които за две хилядолетия са покрили небесната чистота на Евангелието?

Гонения и мъченици

В историческата наука въпросът за гоненията срещу християнството има дълга съдба. Известно е, че от самото начало християните се отнасят с особена любов към своите мъченици. Тази любов доукрасява с всевъзможни шарки сухите и често твърде кратки описания на подвизите на мъчениците, достигнали до нас от древността. Средните векове раждат златната легенда, в която историческата истина се смесва с измислицата, а самата същност на гоненията се свежда до една елементарна схема. Но едната крайност неизбежно води със себе си друга. На мястото на наивната вяра, която лесно съпреживява и с най-неправдоподобните приказки, идва сухият и разрушителен скепсис на „просветителите”, които най-безцеремонно отхвърлят самия факт на гоненията. Пред хората на ХVІІІ век Рим се рисува като идеал на справедливостта, държавността и културата. Откъде тогава в него да се вземе фанатизмът на религиозното гонение, къде в неговата история се срещат кръвожадните императори, които толкова често присъстват в житията на светците, писани през Средновековието? Да, може би е имало недоразумения и инциденти, но нищо повече. Така че Волтер, този епоним и вдъхновител наПросвещението, злорадо разкрива цялата нелепост, преувеличаване и измислици на златната легенда, надсмивайки се над наивността на християните. Но точно тази разрушителна антихристиянска критика и тук принася полза – тя не само измива от паметта на Църквата цялата излишна позлата, но и открива в нейното минало такава действителна красота и такава истина за мъчениците, които вече няма да се нуждаят от никакви шарки и украшения. От цялата огромна житийна литература най-накрая са отделени автентичните документи, които позволяват въпросът за гоненията да бъде поставен и разрешен по същество.

Обръщането на св. Константин

Без всякакво преувеличение може да се каже, че обръщането на император Константин носи със себе си най-големия прелом в сравнение с всичко, което дотогава Църквата е преживявала. При това значението на събитието далеч не се изчерпва с едната промяна в системата на църковно-държавните отношения или с външните условия на живота на Църквата. Много по-важни са предизвиканите от нея придвижвания в самото християнско съзнание, дълбокият вътрешен обрат, извършващ се постепенно в църковното общество. Този процес е толкова сложен и многостранен, че изисква изключителна предпазливост в отношението ни към противоречивите оценки заКонстантиновия период – както към безразборното му осъждане, така и към безотговорното му „оправдаване”.

Литургия и образование

“Литургия и образование” е първа лекция от цикъл лекции, изнесени през периода 1955-1974, в която прот. Шмеман разяснява органичната връзка между богослужебния живот и образователната дейност на Църквата.