Значение на Причастието

„Който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне” (1 Кор. 11:29). Сега вече може да пристъпим към тези думи на св. апостол Павел и да попитаме за истинския им смисъл. Както видяхме, нито древната Църква, нито светите отци са ги разбирали така, че алтернатива на положението „да не се яде и пие недостойно” да бъде въздържането от причастие; че благоговението пред тайнството и страхът то да не бъде принизено трябва да водят до отказ от божествените дарове. Oчевидно и мисълта на самия св. апостол Павел не е такава, тъй като именно в неговите послания и увещания за първи път виждаме формулиран явният парадокс, който е основа на християнската „етика” и източник на християнската духовност.

Изповед и Причастие

Какво е мястото в подготовката за причастие на тайнството Изповед? Нужно е да отговорим на този въпрос, тъй като в много православни Църкви е развита и общоприета теорията, според която за миряните е невъзможно да се причастяват без изповед и опрощение на греховете. Дори ако някой би искал да се причастява често, той трябва всеки път да се изповядва или поне да му бъде прочетена опростителната молитва.

Покаянието

Само и единствено в светлината на кръщението можем да разберем значението, което Православната Църква отдава на покаянието. В своите юридически отклонения богословието на тайнствата е обяснявало това тайнство просто като „юридическа” власт за опрощаване на грехове – сила, с която Христос е „упълномощил” свещеника. Но подобен тип обяснение няма нищо общо с първоначалното значение на покаянието в Църквата и с неговата същност на тайнство. Кръщението е тайнство на опрощението, но не защото има юридическа власт да премахва вина, а защото е кръщение в Иисус Христос, Който Сам е Опрощението. Грехът на всички грехове – „първородният грях” в неговия най-истински смисъл – не е просто нарушение на правила, а първо и преди всичко – отклоняване на човешката любов и отстъпление на човека от Бога. Същият този човек предпочел пред Бога нещо друго – предпочел света, себе си, а това е единственото и най-тежко прегрешение, защото след него всеки друг грях става нещо естествено и неизбежно. Този грях погубва истинския живот на човека.

Богослужението във века на секуларизация

Всичко е по друг начин.

Жулиен Грийн

За да имаме солидна и добре подготвена основа за работa, трябва първо да разгледаме и да съотнесем едно с друго понятията богослужение и век на секуларизма, да си дадем ясна сметка за смисъла, вложен в тях, и да разберем реалността, която те обозначават. Но дали наистина е точно така? Започвам изложението си с въпрос, най-вече защото съм убеден, че независимо от днешната повсеместна ангажираност със „семантиката”, съществува голяма доза неяснота и обърканост по отношение на точния смисъл на самите понятия, които ще използваме в хода на това обсъждане.