Еволюция на тайнството Покаяние

За всеки добросъвестен свещеник изповедта със сигурност е един от най-трудните, най-болезнените аспекти на неговото пастирско служение. Тя, от една страна, го изправя пред единствения видимо реализиран „обект” на неговия пастирски труд: душата на грешния, но предстоящ пред Бога човек. От друга страна обаче, тя му дава възможност да се увери в почти пълното формализиране на съвременното християнство. Основните концепции на християнството – грях и покаяние, връщане към Бога и духовно обновление – са станали безкрайно изцедени от съдържание. Те все още са в употреба, но по своя смисъл съвсем не са това, на което е основана нашата християнска вяра.

Значение на Причастието

„Който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне” (1 Кор. 11:29). Сега вече може да пристъпим към тези думи на св. апостол Павел и да попитаме за истинския им смисъл. Както видяхме, нито древната Църква, нито светите отци са ги разбирали така, че алтернатива на положението „да не се яде и пие недостойно” да бъде въздържането от причастие; че благоговението пред тайнството и страхът то да не бъде принизено трябва да водят до отказ от божествените дарове. Oчевидно и мисълта на самия св. апостол Павел не е такава, тъй като именно в неговите послания и увещания за първи път виждаме формулиран явният парадокс, който е основа на християнската „етика” и източник на християнската духовност.

Изповед и Причастие

Какво е мястото в подготовката за причастие на тайнството Изповед? Нужно е да отговорим на този въпрос, тъй като в много православни Църкви е развита и общоприета теорията, според която за миряните е невъзможно да се причастяват без изповед и опрощение на греховете. Дори ако някой би искал да се причастява често, той трябва всеки път да се изповядва или поне да му бъде прочетена опростителната молитва.

Покаянието

Само и единствено в светлината на кръщението можем да разберем значението, което Православната Църква отдава на покаянието. В своите юридически отклонения богословието на тайнствата е обяснявало това тайнство просто като „юридическа” власт за опрощаване на грехове – сила, с която Христос е „упълномощил” свещеника. Но подобен тип обяснение няма нищо общо с първоначалното значение на покаянието в Църквата и с неговата същност на тайнство. Кръщението е тайнство на опрощението, но не защото има юридическа власт да премахва вина, а защото е кръщение в Иисус Христос, Който Сам е Опрощението. Грехът на всички грехове – „първородният грях” в неговия най-истински смисъл – не е просто нарушение на правила, а първо и преди всичко – отклоняване на човешката любов и отстъпление на човека от Бога. Същият този човек предпочел пред Бога нещо друго – предпочел света, себе си, а това е единственото и най-тежко прегрешение, защото след него всеки друг грях става нещо естествено и неизбежно. Този грях погубва истинския живот на човека.

Подготовка за кръщение

1. Значението на под­го­тов­ка­та

От ня­кол­ко ве­ка на­сам Църквата прак­ти­ку­ва поч­ти из­к­лю­чи­тел­но кръ­ща­ва­не на младенци. Въпреки то­ва, в ли­тур­гич­но от­но­ше­ние тайнството е за­па­зи­ло фор­ма­та и струк­ту­ра­та си от времето, ко­га­то мнозинството кръ­ща­ва­щи се са би­ли възрастни. Това се вижда осо­бе­но в под­гот­ви­тел­ни­те правила, ко­ито в на­ши­те съв­ре­мен­ни бо­гос­лу­жеб­ни кни­ги са гру­пи­ра­ни под заг­ла­ви­ето „Молитви за при­ема­не на ог­ла­ше­ния”.